Текст:Кума Лиса и кучето
Вървяла Кума Лиса през гората и си приказвала:
- Ах, че съм хубава лисичка! Какви очи имам! Ясно светят, всичко виждат. Ами крачката ми? То не са крачка, а вретенца. Като вихър ме носят през гората, сякаш не стъпват на земята. Ами ушенцата ми? Всичко чуват, нищо не пропускат. Но най ми е хубава опашката. Е такава една лекичка и мекичка, същинска копринена къделя. Тъкмо в тоя миг изскочило изневиделица едно ловно куче и - ав! - връхлетяло отгоре й.
Хукнала Кума Лиса да бяга към дупката си, а кучето - подире й. Тя бяга, то бяга, тя бяга, то бяга - аха-ха - ще я настигне. Но не смогнало. Бързите лисини крачета надбягали кучето. Мушнала се лисицата в дупката си, скрила се вътре, а кучето клекнало пред дупката и там притихнало.
- Ще почакам - си рекло, - може да излезе?
Като си поела дъх, Кума Лиса попитала крачката си:
- Крачка, мои краченца, вие що думахте, когато ни гонеше кучето?
- Ние - отвърнали в един глас четирите лисини лапички - думахме: Беж, Лиске, да бягаме! Беж, Лиске, да бягаме!
- Мили какини крачета! Кака ще ви изплете чорапки! - обещала им Кума Лиса и продължила:
- Ами вие, какини очички, що думахте?
- Право, Лиске, в дупката! Право, Лиске, в дупката! Тъй думахме - отвърнали очичките.
- Мили какини очички, кака ще ви купи очила! - врекла им се лисицата и се обърнала към ушите си.
- Ами вие, какини ушенца, що думахте?
- Още малко, Кума Лиске! Още малко, Кума Лиске! - отвърнали те.
- Мили какини ушенца, кака ще ви купи обички! - обещала лисицата и извила
глава към опашката си.
- А ти опашке, що думаше?
- Дръж, куче, опашката, дръж, куче, опашката! Тъй думах - отговорила опашката.
Че като кипнала оная ми ти лисица.
- Какво? - изврещяла. - Гръм да те удари! Тъй ли се дума! Чакай да те дам на кучето за наказание!
И без да мисли много, Кума Лиса си подала опашката навън.
Кучето тъкмо туй чакало. Хвърлило се, захапало опашката й, започнало да я тегли навън.
Лиса теглила навътре, кучето навън. Тя навътре, то навън, додето най-сетне я измъкнало и я сдавичкало.